Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата "Политика за управление на бисквитки".

Търсене Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter
Търси теми:  Разширено търсене

6 мита за максималния пулс и тренировките

6 мита за максималния пулс и тренировките
Теми по категории
6 мита за максималния пулс и тренировките

20 август, 2016

От десетилетия атлетите използват максимлания пулс като индикатор в коя зона трябва да тренират. Най-популярният съвет е да извадите възрастта си от 220 и получавате максималния си пулс – показател за това колко удара в минута може да направи сърцето Ви най-много. После с помощта на тази цифра се предполага, че може да изчислите колко интензивно тренирате, т.е. дали сте в зоната на леко възстановително тичане или пък достигате максималния си анаеробен праг. Само че това е прекалено опростено виждане. Толкова опростено, като да използвате сметало вместо GPS навигация.

Това е стандарт, използван от години, но има много променливи, които могат да объркат изчисленията“, казва д-р Чери Минър, която специализира в областта на спортната медицина. Това в каква спортна форма сте, колко е горещо или на какъв стрес сте подложени може да промени максималния Ви пулс във всеки момент.

Освен 220-минус-възрастта има още доста митове за връзката между максималния пулс и тренировките. Тук развенчаваме шест от най-лошите.

Мит 1: Ако надхвърлите максималния си пулс, сърцето експлодира

Трябва да признаем, че ако това беше истина, би било наистина ужасно и плашещо. Но спокойно – не е. „Сърцето може да достигне до положение, при което повече не е способно да изпомпва кръв достатъчно ефективно. Т.е. вече не е продуктивно“, обяснява физиологът Дийн Голик. Когато това се случи, се включва инстинктът Ви за самосъхранение и просто забавяте темпото.

„Повечето хора могат да издържат 1-2 минути при максималния си пулс. Изключително добре тренираните атлети могат да издържат и малко повече“, казва Минър. Ако опитате да задържите максималния си пулс за повече от съвсем кратък период, просто ще видите как спортното Ви представяне започва рязко да се влошава.

Мит 2: Максималният пулс е еднакъв за всички хора на една възраст

Цитираната горе формула предполага точно това, но Голик подчертава, че всъщност има доста различия при различните хора. До голяма степен максималният пулс не подлежи на тренировки и се определя от генетиката. Някои от нас имат бързи като на колибри сърца, докато други са с бавно и постоянно сърцебиене.

„Това обаче не предсказва представянето. Ако един човек има максимален пулс 200, докато на друг е 190, това не означава, че първият непременно е по-добър атлет“, обяснява Голик.

Също така максималният пулс на всеки човек спада с напредването на възрастта, но това не означава, че формата също спада. Редовните тренировки и правилното хранене влияят на спортното представяне повече, отколкото това, че максималният Ви пулс е малко по-нисък, отколкото преди три години. Всъщност не максималният пулс определя в колко добра форма сте, а способността да го задържате все по-дълго.

Мит 3: Пулсът е показател за това колко е била тежка тренировката Ви

Пулсът е реакция, а не мярка за натоварването. Например, обяснява Голик, ако в продължение на три минути искате да работите с 200 вата (показател за използваната енергия и преобразуването й в сила), през първата минута сърцето Ви може да бие със 170 удара в минута, през втората – със 180, а през третата – със 189. Но през цялото време вършите една и съща работа – 200 вата.

Ако обаче решите да карате колело в продължение на три минути, стараейки се да поддържате еднакъв пулс, картината ще бъде различна. Да речем, че искате да задържите 180 удара в минута. През първата минута ще работите с 200 вата, но след това трябва да намалите леко темпото, за да задържите пулса си през втората и третата минута.

Самият Голик предпочита клиентите му да тренират с уреди, измерващи силата, или според собствената им преценка за вложени усилия, отколкото с уреди, измерващи пулса. „Има прекалено много условности“, казва той. Жегата, недостигът на калории или дори кофеинът могат да променят драстично стойностите на пулса за деня.

А и цифрите на дисплея на пулсомера или бягащата пътека във фитнеса може да не са точни. Разбира се, да използвате компютър е по-надеждно от формулата 220-минус-възрастта, но Голик обяснява, че тъй като тези устройства правят измерване през няколко секунди, не са 100% точни. Ако искате да научите какъв със сигурност е максималният Ви пулс, най-добрият начин е да си направите електрокардиограма (ЕКГ), но според Голик от спортна гледна точка това е разход, който не си струва.

Мит 4: Ако не тренирате близо до максималния си пулс, не тренирате пълноценно

Давайте го по-спокойно. Тренировките с максимален пулс трябва да се правят рядко, казва Минър, защото изключително високата интензивност може да доведе до контузии, преумора и други симптоми на претрениране.

Освен това има полза от тренировките в различни зони на пулса. Ако обаче за Вас има само две скорости – бърза и изключително бърза, тогава си правите лоша услуга.

Мит 5: Стига да тренирате под максималния си пулс, няма нужда да се притеснявате от сърдечни проблеми

Това не е вярно. Инфарктите, макар и рядко, се случват при различна интензивност. Въпреки това кардиологът Джеймс Бекерман уточнява, че рискът е малко по-голям при тренировките с много висока интензивност.

Този проблем се дължи на комбинацията от повишен пулс, високо кръвно налягане и физически упражнения, което е нормално, и повишените нива на хормона катехоламин. При хората без сърдечни проблеми тренировките с висока интензивност като цяло са безопасни“, обяснява Бекерман. Ако обаче сте предразположени към сърдечни болести или страдате от такива, трябва да се консултирате с лекаря си на колко интензивни тренировки може да се подлагате.

Мит 6: Максималният пулс е еднакъв при различните спортове

Не сте параноични – максималният Ви пулс, когато тичате, може да е различен от максималния Ви пулс, когато плувате. Това е пореден пример колко променлив всъщност е пулсът, отбелязва Голик.

Активностите, свързани с понасянето на тежест от тялото, каквото е например тичането, вдигат пулса повече, защото се налага да работите по-усърдно, за да преодолеете гравитацията. От друга страна карането на колело не ускорява пулса толкова, защото въртенето на гумите Ви помага да се придвижвате. При плуването пък няма натиск върху тялото, както при тичането, а и водата Ви охлажда, така че пулсът Ви може да е още по-нисък.

Автор: runnersworld.com

Снимка: freedigitalphotos.net

За контакт

Телефон: 0883 301 968 E-mail: office@2bfit.bg

Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter

Затвори прозореца