Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата "Политика за управление на бисквитки".

Търсене Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter
Търси теми:  Разширено търсене

4 мита за мазнините, в които трябва да спрете да вярвате

4 мита за мазнините, в които трябва да спрете да вярвате
Теми по категории
4 мита за мазнините, в които трябва да спрете да вярвате

22 юли, 2016

Трудно е да се отървеш от лошата репутация – нещо, което мазнините знаят много добре. Те са демонизирани от години, въпреки редицата научни изследвания, които показват, че не са чак такова зло. Всъщност, необходимо е да бъдат част от диетата Ви. Те не само Ви правят по-сити, но определени мазнини също така могат да Ви направят по-умни, да намалят риска от сърдечни болести, да подобрят кръвообращението и дори да Ви помогнат да контролирате нивата на кръвната си захар.

Като имате предвид всичко това, ето четири мита за мазнините, които е по-добре да останат в миналото.

Мит 1: Бедните на мазнини диети са най-полезни

За да стигнем до корените на този мит, не е достатъчно просто да посочим към маркетинг специалистите, които заклеймяват маслото и месото.

В началото на 40-те години на миналия век учените били наясно, че има връзка между богатите на мазнини диети и високите нива на холестерола. Затова започнали да препоръчват хора, застрашени от сърдечни болести, да следват бедна на мазнини диета. Идеята бързо била подхваната и до 60-те години вече била доста популярна. Но американският сенатор Джордж Макговърн я утвърдил, насрочвайки изслушване, довело до първите препоръки относно храненето в САЩ.

Макговърн направил някои важни забележки. Той критикувал увеличената консумация на газирани безалкохолни напитки (които по това време задминали млякото в категорията „Втората най-консумирана напитка”) и подчертал, че хората ядат все по-малко плодове, зеленчуци и зърнени храни. Като решение на проблема препоръчал между 55 и 60% от калориите в американската диета да идват от въглехидрати. Това е близо до съвременните препоръки, които са 45-65%. Така се стигнало до следния извод: въглехидратите са добри, а мазнините са лоши.

Големият проблем с този начин на мислене идва, когато хората започнат да търсят нискомаслени продукти. Мислят си, че като ядат нискомаслени бисквити, например, се хранят по-здравословно, а всъщност поглъщат ужасно много рафинирана захар.

Едно от най-заклеймяващите изследвания против бедните на мазнини диети е публикувано през 2006 г. в Journal of the American Medical Association (JAMA). При него в продължение на 8 години били наблюдавани почти 50 000 жени преминали менопаузата, като били проследени случаите на сърдечни болести и инфаркти при тях. Резултатите показали, че бедните на мазнини диети нямат никакъв значим ефект.

Едно десетилетие по-късно лошата слава на мазнините започва да избледнява. Вместо да се храните със силно обработени храни, бедни на мазнини, по-добре се насочете към средиземноморската диета, която е базирана на полезни мазнини от храни, като сьомга, зехтин и ядки, докато в същото време ограничава „лошите” мазнини от масло и червено месо (за което ще стане дума по-надолу).

Мит 2: Всички мазнини са еднакви

Въпреки че всички мазнини съдържат 9 калории на грам, не са еднакви. Ето разбивка на най-популярните:

По-полезните мазнини

Мононенаситени мазнини

Изследванията сочат, че те могат да намалят риска от сърдечни болести. Мононенаситените мазнини са най-обичани отчасти понеже изследване от 60-те години открива, че хората, живеещи около Гърция, не умират от инфаркти, въпреки че менюто им изобилства от мазнини. Учените заключили, че това се дължи на факта, че ядат предимно мононенаситени мазнини. Така се родила средиземноморската диета.

Може да ги откриете в: авокадо, ядки, семена, фъстъчено масло, зехтин.

Полиненаситени мазнини

Те имат сходни ползи, като мононенаситените мазнини. Могат да подобрят нивата на холестерола и потенциално да намалят риска от сърдечни болести. Тези от тях, за които чувате най-често, са омега-3 и омега-6 мастни киселини, които помагат на тялото да поддържа редица функции.

Може да ги откриете в: сьомга, пъстърва, соя, орехи, тофу, слънчогледови семки.

Не толкова полезните мазнини

Наситени мазнини

Има известни научни спорове, но изглежда най-добре е да ограничите наситените мазнини. Точно в момента протичат сериозни дебати, но въпреки това този тип мазнини продължават да се свързват с повишен риск от сърдечни болести. Диетите, богати на тях, могат да доведат до повишени нива на холестерола. Някои изследвания, например на Университетския медицински център в Грьонинген от 2011-а и на Научния институт в Оукланд от 2010-а, поставят тези заключения под въпрос, но въпреки това повечето учени не са убедени.

Може да ги откриете в: сирене, агнешко и свинско месо, кокосово масло, краве масло, пълномаслени млечни продукти, червено месо.

Трансмазнини

От 2018 г. в САЩ стават забранени изкуствените трансмазнини, които се откриват обикновено в частично хидрогенизираните масла, използвани за производството на силно обработени храни, като доста от популярните десерти. Този тип мазнини се свързват с високи нива на холестерола и повишен риск от сърдечни болести, докато в същото време не е известно да имат някакви ползи за здравето.

Това не означава, че отвъд океана всички трансмазнини ще изчезнат (в Европейския съюз засега няма единна политика относно тези мазнини). В малки количества те се съдържат в някои меса и млечни продукти (например говеждо, агнешко и краве масло). Учените обаче още нямат категорично мнение дали естествените трансмазнини имат същия негативен ефект, като изкуствените.

Може да ги откриете в: бисквити, сладкиши, крекери.

Мит 3: Всички богати на мазнини храни повишават холестерола

Да започнем с основното. Холестеролът е бледа субстанция, която се открива в мазнините в кръвта и е нужна на тялото за някои клетъчни функции. Преди десетилетия лекарите свързвали високия холестерол с редица здравословни проблеми, включително повишен риск от инфаркт и сърдечни болести. Това довело до ненужен страх от храните, съдържащи холестерол (като яйцата, например).

Днес вече знаем, че това не е точно така. Холестеролът всъщност е пряко свързан с видовете мазнини (и въглехидрати), които ядете, както и с генетиката. Наситените мазнини и трансмазнините повишават нивата му. Затова е важно не повече от 10% от приетите калории да идват от наситени мазнини, а трансмазнините трябва да избягвате напълно.

От друга страна ненаситените мазнини могат да помогнат за намаляване на нивата на холестерола. Храните, които съдържат мононенаситени мазнини (авокадо, зехтин, сьомга, сардини и ядки, като фъстъци, бадеми и орехи), могат да са част от здравословна диета дори и при хора, следящи стриктно нивата на холестерола си. Шепа ядки (от трите изброени) на ден също така могат да подобрят здравето на кръвоносните съдове и да намалят риска от сърдечни боелсти.

Мит 4: Яденето на мазнини Ви прави дебели

Както вече стана дума, мазнините са засищащи. Това означава, че има голяма вероятност, ако хапнете нещо богато на полезни мазнини, например сьомга, авокадо или яйца, да се заситите по-бързо и за по-дълго. А това намалява възможността да преядете.

Ако обаче смятате, че има сериозен риск да изядете огромен пакет кашу наведнъж, тогава трябва да внимавате. Мазнините съдържат повече калории от въглехидратите и протеините. Така че ако ядете много мазнини, лесно може да надхвърлите калорийните си нужди за деня. По същия начин, ако не внимавате колко зехтин добавяте към салатата си, а просто го изливате отгоре, има голяма вероятност да добавите прекалено много калории.

Изводът? Мазнините, особено мононенаситените и полиненаситените, са част от здравословната диета. Ако ги консумирате в умерени количества (около 20-35% от дневните Ви калории, което е равно на между 44 и 78 грама, в зависимост от нуждите Ви), няма да Ви направят дебели.

Автор: greatist.com

Снимка: pixabay.com

Затвори прозореца