Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата "Политика за управление на бисквитки".

Търсене Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter
Търси теми:  Разширено търсене

Яде Ви се нещо вредно? Мозъкът Ви е виновен

Яде Ви се нещо вредно? Мозъкът Ви е виновен
Теми по категории
Яде Ви се нещо вредно? Мозъкът Ви е виновен

26 август, 2018

Вдигнете ръка, ако Ви звучи познато: Изваждате сладолед от фризера, за да си хапнете съвсем малко и 20 минути по-късно се търкаляте на дивана с празна кутия до себе си и намерението от сутринта да започнете упорити тренировки.

Ех, само ако имахте повече воля, нали? Оказва се обаче, че няма смисъл да сте толкова строги към себе си. Борите се с хиляди години човешка еволюция в комбинация със съвременната хранителна индустрия, възползваща се безмилостно от най-силните Ви инстинкти.

Две книги, излезели наскоро, хвърлят повече светлина върху ролята на мозъка за неконтролируемото ни желание да преяждаме.

Гладният мозък

Откакто сме се появили като вид преди 2,6 млн. години, в 99,5% от времето сме били ловци-събирачи, само в 0,5% сме се препитавали чрез фермерство и сме се индустрализирали едва в 0,008%“, пише Стефан Гюенет в „Гладният мозък“ (The Hungry Brain). „Сегашната ни хранителната система е на по-малко от век, което не е достатъчно време, за да може хората да се адаптират към настъпилите радикални промени... Много учени вярват, че това еволюционно несъответствие е причината да страдаме от толкова много болести, свързани с начина ни на живот.“

Гюенет е невробиолог и води изследвания относно затлъстяването. В своята книга той пренебрегва дебата за макронутриентите – колко въглехидрати, протеини и мазнини трябва да се ядат – и се съсредоточава върху ролята на мозъка за апетита и храненето. Според него в мозъка действат две системи. Едната е в т.нар. префронтален кортекс, откъдето идват съзнанието и рационалното мислене (т.е. „яж повече броколи и се откажи от сладкишите за закуска“). Другата е в базалните ганглии (наричани още подкорови ядра), където се намират инстинктите ни, свързани с това да си набавяме повече калории.

Учените разбират инстинктивната част от мозъка отчасти благодарение на наблюдение на миноги (вид фуниевидни риби). Проучванията върху мозъка на миногите им помагат да вникнат в системите, свързани с подсъзнателното вземане на решения. В момента знаем, че след 560 млн. години, когато е съществувал общ предшественик на хората и миногите, нашите еволюирали мозъци все още се влияят от сходни механизми.

Изпитваме желание да консумираме захар, сол и мазнини, защото от богатите на тях храни идват повечето калории. Имате чувството, че ще умрете без сладолед? Тази част от мозъка Ви, произлизаща от общия Ви предшественик с миногите, просто взема превес над префронталния кортекс. Преди хиляди години това ни е помагало да оцелеем. Днес просто ни прави дебели.

Химия на съблазняването

Това разделение поражда уникалното предизвикателство да открием начин да балансираме диетата си в среда, която внезапно се е променила от краен недостиг до огромно изобилие. Според Гюенет общите препоръки са доста полезни – яжте по-малко, движете се повече, ограничете сладките неща, избягвайте алкохола. Само че ни е трудно да ги следваме, което едва ли е изненада за някого.

Откакто тези препоръки добиват популярност през 80-те години на миналия век, средното количество продукти в магазина нараства неколкократно. При това голяма част от съвременните храни идват от модерни лаборатории и се произвеждат по начин, който осигурява максимален вкус и съответно ги прави максимално желани. Тази оптимална комбинация от захар, сол и мазнини се нарича в хранителната индустрия „точка на блаженство“.

Подсъзнателно мозъкът приема определени продукти като толкова ценни, че започва да копнее за тях дори да не сме гладни и да изпитваме силно желание да ядем здравословно и да отслабнем“, пише Гюенет в глава, носеща названието „Химия на съблазняването“. По-лошото е, че сме устроени така, че да бъдем мързеливи и да съхраняваме максимално енергията, което прави проблема двоен.

Пренастройване

Е, какво да правим тогава с всички тези неустоими храни, които имат толкова силен контрол над безпомощния ни мозък? Роб Улф, биохимик и един от главните виновници палео диетата да стане такъв феномен, предлага решение в „Принудени да ядем“ (Wired to Eat).

Той е положително настроен към диетите, но припомня, че стресът, физическата активност и сънят също влияят на това как мозъкът ни регулира апетита и метаболизма. „Добрият сън много помага по отношение на храненето. Ако не спите добре, трябва много да внимавате какво ядете, особено количеството и вида въглехидрати“, пише Улф.

В своята книга той предлага „30-дневен рестарт“ - промяна на диетата и начина на живот, които описва в големи детайли. Планът му до голяма степен се припокрива с палео диетата и включва съвети за по-добър сън, повече движение и намаляване на стреса. След рестарта Улф предлага едноседмичен въглехидратен тест, който използва глюкомер за проверка на инсулиновата чувствителност на тялото. Крайният резултат е персонализиран план с изненадваща свобода на действие, който постепенно пренастройва мозъка към по-добро здраве и по-оптимална работа.

Както и Гюенет, Улф е привърженик на идеята, че се борим с несъответствие между еволюцията и сегашната ни среда. Правим големи крачки към разбирането как това влияе на тялото, но истинският ключ към контрола и справянето с негативното въздействие изглежда е в главата ни. Както пише Гюенет: „Мозъкът предизвиква всяко поведение – какво и колко ще изядете, как използвате тялото си – и до голяма степен регулира физиологията. Той е очевидното нещо, на което да обърнете внимание.“

Промени в средата

Ключът към пренастройването на мозъка е във въвеждането на промени в средата около Вас. Гюенет предлага как да го постигнете в шест стъпки:

  • Не искате да го ядете? Тогава не го дръжте у дома. Изпразнете шкафчетата, хладилника и фризера от всички вредни храни, с които обикновено се тъпчете.

  • Подберете в менюто си храни, които изпращат силни сигнали за ситост към мозъка. Това включва неща, богати на протеини и фибри, като месо, риба, зеленчуци, картофи и пълнозърнести продукти.

  • За да елиминирате внезапните пристъпи на глад и преяждането, избягвайте храни, предлагащи максимално апетитна комбинация от сол, захар и мазнини.

  • Осигурете си достатъчно пълноценна почивка, за да контролирате апетита си. Направете спалнята си прохладна и максимално тъмна и също така ограничете използването електронни устройства (телевизор, компютър, смартфон) точно преди сън,

  • Няма нужда да се съсипвате във фитнеса, но имате нужда от редовно движение – ходене, каране на колело, работа в двора, качване по стълбите.

  • Стресът провокира тъпчене с нездравословни храни. Съставете си списък с нещата, които обикновено Ви стресират и срещу тях напишете начини да ги избягвате или контролирате. Може да опитате и медитация.

Автор: 2beFIT.bg

Снимка: pixabay.com

За контакт

Телефон: 0883 301 968 E-mail: office@2bfit.bg

Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter

Затвори прозореца