Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата "Политика за управление на бисквитки".

Търсене Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter
Търси теми:  Разширено търсене

Четири неща, които най-успешните хора правят

Четири неща, които най-успешните хора правят
Теми по категории
Четири неща, които най-успешните хора правят

30 декември, 2017

Физиологът Майкъл Джойнър, който работи за престижната верига болници Mayo Clinic, е един от най-продуктивните хора в света. Той е публикувал над 350 научни статии, наскоро бе обявен за един от най-забележителните изследователи в Mayo Clinic и получи финансиране по престижната програма „Фулбрайт“. Освен че се занимава активно с научна дейност, редовно работи с пациенти и е ментор на безброй таланти. Пише за Sports Illustrated и постоянно е цитиран като експерт в други издания. При това 58-годишният учен, който е женен и има малки деца, е отдаден на спорта и почти всеки ден тренира между 60 и 75 минути.

Джойнър няма генетична мутация, която му дава неизчерпаема енергия, нито работи по 12 часа на ден. Просто е проектирал не само дните си, но и целия си живот така, че да елиминира разсейването и маловажните решения. Например, оставя си време за работа, изискваща дълбока концентрация (рано сутрин, преди семейството му да се събуди), предварително приготвя багажа си за фитнеса и обяда си по един и същи начин всеки ден и дори се е преместил, за да стига с колело до офиса за 15 минути. По този начин пести енергията и волята си за неща от наистина голямо значение.

Най-добрите хора в областта си избират къде да фокусират енергията си и я пазят от всичко, което може да я изчерпи. Това включва и съвсем прости неща, като решението какво да облекат през деня. Почти всеки от тях си е изградил рутина, която елиминира несъществените решения и оптимизира времето им, така че да го прекарат във важни занимания. С други думи, за да бъдат максималисти в дадена област, най-добрите са минималисти в почти всичко останало. Ето какво може да научите от тях.

Избягват умората от вземането на решения

В края на 2014 г. основателят на Facebook Марк Цукърбърг дава първото си официално интервю, в което го питат: „Защо носите еднакви дрехи всеки ден?“ Въпросът се отнася до почти постоянното му облекло – сини дънки, сива тениска и горнище с качулка.

Наистина искам да изчистя живота си, за да се налага да вземам възможно най-малко решения за всичко, освен това как да служа възможно най-добре на тази общност“, отговаря той. После обяснява, че малките решения – като това какво да облечете – постепенно се трупат и могат да са много изтощителни. „Аз съм в наистина хубавата позиция да се налага да ставам всеки ден и да помагам за обслужването на над милиард души. Чувствам, че сякаш не си върша работата, ако харча енергията си за неща, които са глупави или незначителни за живота ми“, допълва Цукърбърг.

Той не е първият гений, опростил максимално гардероба си. Алберт Айнщайн е имал множество еднакви сиви костюми. Черното поло със сини дънки са като запазена марка на Стив Джобс. Барак Обама наскоро призна в интервю за Vanity Fair, че носи само сини или сиви костюми. Дали обаче с премахването на тези прости избори – синя или червена тениска, дънки или кафяв панталон – наистина ставаме по-продуктивни?

Изследванията показват, че всички имаме ограничен запас от умствена енергия, която постепенно се изчерпва през деня. Например, проучване от 2010 г. на университета „Принстън“ показва, че съдиите пускат условно подсъдимите в 65% от случаите рано сутрин и почти никога в края на деня. Причината за това е нещо, наречено „изтощение от вземането на решения“. С натрупването на взетите решения, съдиите се изморяват умствено. В резултат на това имат по-малко енергия, за да анализират случаите и често прибягват до възможно най-лесното решение – да оставят подсъдимия зад решетките.

Друго по-ново проучване на Джефри Линдър от „Харвард“ показва, че лекарите допускат значително повече грешки в рецептите по-късно през деня. „Основното тук е, че и докторите са хора, така че ние се изморяваме и вземаме по-лоши решения към края на смяната ни“, казва пред New York Times Линдър, който е и лекар в бостънската болница „Бригам“.

Несъмнено да прецените дали да пуснете някого под гаранция или как да лекувате болен пациент изисква много повече мислене, отколкото решението какъв цвят фланелка да си облечете. Въпреки това дори най-тривиалните решения ни изчерпват. Редица експерименти показват, че хора, изправени пред голям избор от стоки – различни цветове фланелки, свещи с всевъзможни аромати или множество марки шампоани – се справят по-зле при различни тестове, отколкото хората, пред които имало само един вид продукт. Тестовете включвали какво ли не – от физическа издръжливост до упоритост при разрешаване на проблеми.

Освен това хората, пред които имало голям избор, били по-склонни да отлагат. „Вземането на много решения оставя човек в изчерпано състояние, което му пречи при справянето с бъдещи действия“, заключват авторите на експериментите – сборен екип от щатските университети в Минесота, Флорида, Сан Диего и Тексас.

Това не означава да живеете на автопилот. Просто трябва да проумеете, че имате ограничена енергия и трябва да я насочите към това, което е наистина важно. Вкарайте всичко останало в някаква рутина, за да не Ви разсейва.

Възползват се от хронотипа си

Ако първата стъпка при планирането на перфектния ден е да определите какво да правите (и може би по-важното – какво да не правите), то втората стъпка е да определите кога да го правите. В своята книга Daily Rituals („Ежедневни ритуали“), Мейсън Къри описва какво представлявал типичният ден за над 50 от най-великите артисти, писатели, музиканти и мислители.

Едва ли е изненада, че почти всички били минималисти, отрязвайки всичко маловажно от живота си. За сметка на това следвали строго установен ред. Дневната им програма обаче била доста различна. Особено по отношение на това кога били най-продуктивни.

Някои, като например Моцарт, създавали най-добрите си произведения късно през нощта, а други, като Бетховен, на разсъмване. Не че са имали оптимален час за най-голяма продуктивност. По-скоро са установили по кое време се чувстват най-концентрирани и са начертали графика си в съответствие с това.

Без значение дали са го осъзнавали или не, те са оптимизирали деня си според своя хронотип. С този термин се обозначават моментите, когато човек се чувства най-енергичен или съответно най-изчерпан в рамките на 24 часа. Учените обикновено определят активните сутрин като „чучулиги“, а тези, които са по-активни вечер, като „бухали“ или „нощни птици“.

Независимо дали става дума за физически или психически изтощителна задача, повечето хора се справят най-добре или рано сутрин, или вечер. Тези различия са вкоренени дълбоко в индивидуалния ни биологичен ритъм – когато се отделят определени хормони и когато телесната ни температура спада или се покачва.

Най-успешните хора не се борят с естествения си ритъм, а се възползват от него. Те нарочно насрочват най-трудните си задачи (при спортистите – тренировките) в най-активните си часове. Когато усетят, че губят концентрация, се заемат със задачи, които пак са важни за това, с което се занимават, но не изискват кой знае какво внимание.

Избират приятелите си внимателно

През 2010-а в Академия на военновъздушните сили на САЩ решили да разберат защо някои кадети подобряват физическата си форма по време на обучението си, докато други я влошават. Затова от Националното бюро за икономически изследвания проучили цял випуск кадети в продължение на четири години. Учените установили, че всъщност нямало разлика във физическото състояние на кадетите в един ескадрон (група от около 30 души), но имало между отделни ескадрони.

Дали 30-те кадети в един ескадрон ще подобрят формата си или не зависело от мотивацията на този, който бил в най-лоша форма. Ако бил мотивиран, ентусиазмът заразявал всички в групата. Ако обаче бил апатичен или негативно настроен, това постепенно се предавало на останалите.

Не само мотивацията е заразна. Изследване на университета „Блез Паскал“ във Франция показва, че когато видим някой, който е щастлив или тъжен, невралните мрежи, свързани със съответната емоция, стават активни и в нашия мозък. Същото важи и за болката. Това обяснява защо плачем по време на тъжни филми, чувстваме се в приповдигнато настроение сред щастливи приятели или потреперваме при вида на човек, изпитващ болка.

Тази емпатия може да предизвика съвсем конкретни действия или поведение. Изследване на „Харвард“ показва, че ако един от приятелите Ви затлъстее, има 57% по-голям шанс и Вие да затлъстеете. Ако един от приятелите Ви откаже цигарите, шансът да пушите намалява с 36%. Това социално влияние остава изненадващо силно дори при второстепенни и третостепенни връзки. Ако приятел на Ваш приятел затлъстее, шансът и Вие да затлъстеете се увеличава с 20%.

Много изследвания, свързани с човешкото поведение и действия, са концентрирани върху индивидуалните личности. Само че се оказва, че социалният кръг има огромно влияние върху резултатите на човек и най-успешните хора са наясно с това.

Те действат

Най-добрите в областта си планират стратегически своя ден. Те са минималисти, за да бъдат максималисти. Те хармонизират работата си с хронотипа си. Те се обграждат с хора, които ги подкрепят и им помагат да растат. Но да планирате перфектния ден няма да доведе до нищо, ако не действате. Както казва писателят Джеймс Клиър: „Най-важното умение при всяко начинание е да свършите работата. Не да свършите това, което е лесно за Вас. Не да свършите това, което Ви прави да изглеждате добре. Не да свършите нещо, когато се чувствате вдъхновени. А просто да свършите работата.“

Най-успешните хора не се представят страхотно през цялото време, но са страхотни в това да бъдат постоянни. Огромно количество социални изследвания показват, че отношението обикновено следва поведението. Най-успешните хора го разбират и затова се стараят поне да започнат да правят това, което трябва.

Когато пише роман, авторът Харуки Мураками планира деня си много прецизно и се придържа към стриктна рутина. Само че той първи ще Ви каже, че това има за цел само да подкрепи най-важното – действията. Освен това първи ще Ви каже, че да действате не е лесно.

Когато пиша роман, ставам в 4 сутринта и работя 5-6 часа. Следобед тичам 4 километра или плувам 1500 метра, или правя и двете. След това чета и слушам музика. Лягам си в 21:00 часа. Всеки ден спазвам този график без никакви изменения. Повторението само по себе си е важно. То е форма на хипноза. За да поддържате това повторение дълго – 6 до 12 месеца – е нужна голяма физическа и психическа сила. В този смисъл писането на роман е като тренировка по оцеляване. Физическата сила е важна, колкото и художествената чувствителност“, казва Мураками.

Тайната на най-успешните хора не е в графика им за деня, а в това, че се придържат към него.

Автор: outsideonline.com

Снимка: freedigitalphotos.net

За контакт

Телефон: 0883 301 968 E-mail: office@2bfit.bg

Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter

Затвори прозореца