Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата "Политика за управление на бисквитки".

Търсене Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter
Търси теми:  Разширено търсене

Може ли спането до по-късно през уикендите да ни навреди

Може ли спането до по-късно през уикендите да ни навреди
Теми по категории
Може ли спането до по-късно през уикендите да ни навреди

17 октомври, 2016

Всеки уикенд тялото Ви се чувства така, сякаш сменяте няколко часови зони. Ако през седмицата спите между 23:00 и 6:00 часа, а в събота и неделя - от 2:00 до 9:00 часа, е същото, като да смените три часови пояса. Понеделниците са ужасни, защото са... е, понеделници. Но принудителното настройване на циркадния ритъм ги прави още по-лоши. Това учените наричат „социална смяна на часови зони” и едва сега започват да го изследват по-обстойно, за да разберат дали е толкова лошо, колкото действителното явление.

Как влияе на здравето

Д-р Орфю Бъкстън и колегите му от „Харвард” ангажирали 24 участници да спят три седмици в лаборатория на бостънската болница „Бригам”. В помещенията нямало никакви прозорци, нито часовници. По никакъв начин хората не можели да разберат какво се случва във външния свят. Било има забранено да правят физически упражнения. Позволявали им да спят само 5,6 часа и без да знаят живеели според 28-часов ден.

„Това е като да сменяш четири часови зони всеки ден”, казва Бъкстън, специалист по съня. Трите седмици били равни на три обиколки на земното кълбо. Повечето хора са нясно, че недоспиването (лекарите съветват да спим не по-малко от 6 часа, в идеалния случай между 7 и 9 часа) и смяната на часовите зони ни карат да се чувстваме зле. Само че сега Бъкстън и колегите му имали възможност да изследват в детайли ефектите от съня. И резултатите се оказали наистина драматични.

В началото на изследването всички участници били съвсем здрави. В края трима души били в преддиабетно състояние, а „всички останали били на път да изпаднат в такова състояние”, казва Бъкстън. Метаболизмът им в спокойно състояние се забавил със средно 8%. Без промяна в храненето и активността това би довело до напълняване със средно 5,67 кг за една година, заключват учените.

„Ако нарушите циркадния си ритъм, независимо от пола и възрастта Ви, може да изпаднете в преддиабетно състояние или да сте близо до такова състояние само за три седмици”, подчертава Бъкстън.

Връзката между съня и здравето

Причината за здравословните проблеми на участниците във въпросния експеримент била в постоянното изваждане от строя на циркадния им ритъм, който играе ролята на вътрешен часовник. Той отмерва времето и подготвя тялото за определени действия. Например, тялото Ви очаква да закусвате след ставане, така че произвежда повече инсулин сутрин. Още преди първата хапка, ние вече сме готови да метаболизираме закуската си.

При това циркадната система не влияе само на храненето и съня. Тя регулира и действията на много органи и дори някои гени. Експерименти с животни показват, че нарушаването на съня води до натрупване на токсини в клетките.

Смяната на часовите зони – независимо дали реална или „социална”, означава, че ядете, когато това е необичайно за Вас, или спите, когато трябва да сте будни. Това е ужасна тежест за тялото и теоретично може да ни разболее.

Всъщност изследването на Бъкстън е един от многото опити да се докаже, че сънят може да повлияе негативно на здравето. През последните няколко десетилетия се натрупват все повече доказателства, че лошият сън – независимо дали заради недоспиване, спане по нередовен график или прекалено честото събуждане нощем – увеличава риска от сърдечни болести, диабет и затлъстяване.

Какво да правим през уикендите

Експериментът на Бъкстън изследва крайни ситуации, в които едва ли някой от нас би изпаднал през живота си. Но резултатите все пак не са толкова далеч от ежедневието ни.

„Да, опитът е доста краен, тъй като включва поставяне на хора под пълна изолация. За нас бе интересно да проверим сведенията по не толкова агресивен начин”, казва Патрисия Уонг, специалист по съня от Университета в Питсбърг. Миналия ноември тя публикува изследване, в което се пита: „Дали социалната смятан на часовите зони през уикендите се свързва с влошено здраве?”

Уонг и екипът й раздали на 490 души специални гривни, които измервали колко време спят и колко се движат. Преди началото на експеримента на всички им били направени кръвни тестове. Първото откритие на учените било очевидно – повечето хора променяли графика си през уикендите и оставали да спят до по-късно. Ето обаче и притеснителната част – колкото повече хората променяли времето си за сън през уикендите, толкова повече проблеми със здравето имали. Тези с най-голяма промяна били най-предразположени към затлъстяване, сърдечни болести и диабет дори когато се вземали предвид фактори, като физическа активност, пушене и употреба на алкохол. Освен това имали по-голяма обиколка на талията и по-висок ИТМ.

„Социалната смяна на часовите зони” се свързва и с резистентност към инсулин – състояние, предшестващо диабета, както и с по-ниски нива на „добрия” HDL холестерол и по-високи нива на триглицеридите. При това всички тези притеснителни данни не се дължат на това, че хората, изпитващи „социалната смяна на часовите зони” спели по-малко. Всъщност промяната на графика за сън е единственият фактор, водещ до тревожните резултати.

Уонг все пак предупреждава, че работата й не бива да се приема като окончателно заключение. Изследването й обаче до голяма степен потвърждава изводите на Бъкстън. „Мисля, че с експеримента показваме важността на това да работим, да ставаме и като цяло да се придържаме към график, който отговаря максимално на биологичните ни нужди”, допълва Уонг.

Това означава, че от биологична гледна точка не сме пригодени за работа на смени. Освен това не сме пригодени и за по-малко от 6 часа сън на нощ. Много малка част от хората могат да спят по-малко и това да не им се отрази.

Също така различните хора имат различни нужди по отношение на съня. Има все повече доказателства, че някои са по-активни сутрин, докато други – вечер. Това са т.нар. хронотипи. Човек, който е по-активен вечер, но е принуден да става много рано за работа, може да живее с постоянна „социална смяна на часовите зони”.

Уонг се въздържа да дава препоръки, обаче някои по-ранни изследвания заключват, че е по-добре да се придържаме към постоянен график и да не спим до по-късно. През 2012 г. германски учени анализирали данните за 65 000 европейци. „1/3 от тях страдат от поне двучасова „социална смяна на часовите зони”, което значително увеличава шанса от затлъстяване (повече дори от общото количество сън)“, се казва в документите към изследването.

Изводите

Изследванията по въпроса все още са на ранен етап и учените се притесняват да дават крайни заключения и оценки. Формира се обаче една цялостна картина – сънят е в основата на доброто здраве. Времето, в което спите, пък може да е толкова важно, колкото качеството на съня. „По-добре е да живеете според относително постоянен график“, казва Бъкстън.

Това означава, че ако имате избор между това да останете до по-късно и да се наспите на следващия ден или да си легнете в обичайното време, за предпочитане е по-често да избирате второто.

Автор: vox.com

Снимка: pixabay.com

За контакт

Телефон: 0883 301 968 E-mail: office@2bfit.bg

Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter

Затвори прозореца