Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата "Политика за управление на бисквитки".

Търсене Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter
Търси теми:  Разширено търсене

Митът за самоконтрола

Митът за самоконтрола
Теми по категории
Митът за самоконтрола

09 декември, 2016

В Библията пише, че първото престъпление е извършено заради липсата на самоконтрол. Ева не бивало да вкусва плода от дървото на познанието, но изкушението било твърде силно. В Битие плодът се описва като „приятен за очите” и „даващ знание”. Кой не би искал да го опита? Макар и съвсем младо, човечеството бързо се поддало на греха.

Изводът от тази история е прост. Когато изкушението надделее над волята, следва наказание. Съвременните психолози обаче не хвърлят вината изцяло върху Ева, защото това, което е валидно днес, е било валидно и преди векове – хората просто не умеят да се справят с изкушенията.

Нещо, в което не сме добри

„Ползата от наложените ограничения, при които се борим със себе си, е преувеличена”, казва Кентаро Фуджита, психолог от Щатския университет в Охайо, който се занимава с проучвания върху самоконтрола. Той не е единственият, който мисли така. И други учени са на мнение, че не бива да изпитваме вина, когато се поддадем на изкушението. Изследванията показват, че да се учим да издържаме на изкушенията или има краткотрайни ползи, или е съвсем безполезно. „Това е нещо, в което просто не сме добри”, отбелязва Брайън Гала, психолог от Университета в Питсбърг.

Изводът от всичко това е с огромно значение – ако приемем, че настойчивото налагане на волята не върши толкова добра работа, ще се чувстваме по-малко зле, ако се поддадем на изкушенията. В резултат на това може да пренасочим усилията си в разрешаването на реални проблеми, като затлъстяването. Според скорошно изследване на Чикагския университет 75% от хората смятат, че липсата на силна воля им пречи да отслабнат. В същото време има научен консенсус, че кризата със затлъстяването е резултат от множество фактори, включително гените и околната среда, а не само на липсата на воля.

Ако спрем излишно да възхваляваме самоконтрола, може би ще започнем да намаляваме силата на изкушенията и ще помогнем на хората да изпълнят целите си по нов, по-приятен начин.

Ангелче и дяволче

Много от нас приемат, че ако искаме да въведем големи промени в живота си, трябва здравата да се поизпотим. Но например, ако тази промяна включва да намалим сладкишите, и се изправим пред тонове бонбони, кексове и бисквити, учените смятат, че бисквитите винаги ще победят. 

„Типичният ни модел на самоконтрол представлява ангелче на едното рамо и дяволче на другото, които се борят за надмощие. Приемаме тези със силна воля за хора, които са способни да спечелят тази битка. Само че хората с добър самоконтрол на първо място никога не се налага да я водят”, коментира Фуджита.

Тази идея се избистря в резултат на изследване на Чикагския университет, публикувано през 2011 г. в Journal of Personality and Social Psychology. Учените проследили 205 души в Германия за една седмица. Всички получили мобилни телефони, които на случайни интервали спирали и започвали да им задават въпроси относно това какви желания и изкушения изпитват в момента. Резултатите били парадоксални. Хората с най-добър самоконтрол – онези, които отговаряли най-утвърдително на въпроси, като „добър ли съм в издържането на изкушенията?” – по-рядко изпитвали изкушение за нещо. Т.е. хората, които смятали, че имат отличен самоконтрол, рядко се налагало да го използват.

Психолозите Марина Милявская и Майкъл Инзлихт наскоро потвърдиха и развиха тази идея. Откритията си публикуваха миналия месец в Social Psychological and Personality Science. Те проследили по подобен начин за седмица 159 студенти от университета „Макгил” в Канада. Ако устояването на изкушенията е добродетел, тогава по-голямата съпротива трябва да води до по-големи постижения, нали? Само че не това показват резултатите.

Студентите, които повече си налагали самоконтрол, не успявали по-успешно да постигнат целите си. Накрая на семестъра учените открили, че студентите, които по-рядко изпитвали изкушения, имали по-високи оценки. Освен това тези, които повече се стараели да си наложат самоконтрол, накрая се чувствали по-изморени. Така че те не само не успявали да изпълнят целите си, но и се изтощавали повече, докато се опитвали.

„Масово се смята, че прилагането на силен самоконтрол е полезно. Само че ние показахме, че в дългосрочен план не е така”, заключва проф. Милявская, която работи в Карлтонскийя университет в Канада.

Какво можем да научим от хората с добър самоконтрол

Е, кои са хората, които рядко изпитват изкушения? И какво можем да научим от тях? Има няколко набиващи се на очи извода:

1. Хората, които са добри в самоконтрола, харесват нещата, които отблъскват някои от нас.

За тях неща, като здравословното хранене, ученето и тренировките, не са неприятни задачи, а им доставят удоволствие. „Това, което искате да направите, е по-лесно изпълнимо от това, което се налага да направите”, отбелязва Милявская. Вероятно няма да се придържате дълго към плана си, ако тичате, защото „трябва” да влезете във форма, но намирате бягането за неприятно занимание.

2. Хората, които са добри в самоконтрола, са усвоили по-добри навици.

През 2015 г. психолозите Брайън Гала и Анджела Дъкуорт публикуват в Journal of Personality and Social Psychology анализ на шест изследвания с 2000 участници. Той показва, че хората с добър самоконтрол са развили и добри навици – спортуват редовно, хранят се здравословно, спят добре, четат.

„Изглежда те структурират живота си така, че да не им се налага да вземат решения, изискващи налагането на самоконтрол”, обяснява Гала. Това обаче също е умение. Хората, които правят дадено нещо (например да излязат да тичат) по едно и също време всеки ден, по-лесно успяват да постигнат целите си. Това не се дължи на волята им, а на фактът, че е по-лесно да следваме установен навик.

Един трик как да ставате по-лесно сутрин е да сложите будилника в другия край на стаята. При това положение волята не играе никаква роля. Всичко е въпрос на планиране.

Тази теория произлиза от един класически експеримент, свързан със самоконтрола – тестът с маршмелоу (вид меки бонбони) на Уолтър Мишел, проведен през 60-те и 70-те години на миналия век. При него малки деца получавали един бонбон и им казвали, че ако не го изядат веднага, ще получат още един по-късно. Устояването на изкушението се свързвало с по-позитивни резултати по-късно през живота им, като по-високи оценки в училище или по-нисък индекс на телесната маса. 

Но най-добрите в теста деца не е задължително и да са били най-добри в устояването на изкушенията. Може би просто са имали стратегия. Мишел открива, че най-важният фактор за отлагането на удоволствието е способността да променяш възприятието си за обекта или действието, на които искаш да устоиш. Това означава, че децата, които не изяждали първия бонбон, просто намирали начин да не мислят за него или си го представяли като нещо различно.

„Най-стриктните в диетата не биха си купили сладкиш. Изобщо не биха минали пред пекарната. Ако видят сладкиш, ще го приемат за нещо отблъскващо, а не за нещо вкусно. Автоматичната им реакция е да се отдалечат от него, а не да се приближат”, обяснява Фуджита.

3. Някои хора просто изпитват по-малко изкушения

Предразположенията ни донякъде се определят от гените ни. Някои хора са по-гладни от други. Други обичат хазарта или пък да пазаруват.

4. Богатите хора по-лесно си налагат самоконтрол

Когато тестът на Мишел бил направен с по-бедни деца, се оформила явна тенденция – те се представяли по-зле и по-трудно успявали да устоят на изкушението от бонбона пред тях. За това обаче си има причина. Неврологът Елиът Беркман отбелязва, че хората, израснали в бедност, е по-вероятно да се концентрират върху незабавното удоволствие, отколкото върху дългосрочните ползи. Ако си беден, бъдещето ти се струва по-несигурно.

Безполезен ли е самоконтролът

Изследването на Милявская и Инзлихт върху самоконтрола показва, че изяждането на още едно парче торта не е морален провал. Просто това трябва да се очаква, когато гладен човек застане пред торта. „Самоконтролът не е специален мускул в съзнанието”, казва Гала. Той е като всяко друго решение. За да подобрите решението, трябва да подобрите средата и най-вече да дадете на хората възможност да избегнат тортата.

„Има много начини да се постигне пълен самоконтрол, а ние често гледаме само един от тях – съзнателното въздържане”, казва Беркман. Той смята, че терминът „самоконтрол” трябва да бъде напълно забравен, защото не е се различава от което и да е вземане на решение.

Милявская и Инзлихт не стигат до извод дали е възможно човек да придобие уменията, нужни да превърнат самоконтрола в по-малко усилие. Необходими са повече изследвания, но поне трудът на двамата психолози дават насока къде да открием решения на проблемите.

В лабораторията си Беркман изпробва нова идея, наречена „увеличаване на мотивацията”. Участниците в опитите му трябва да напишат есе, в което обясняват как целите им (например да отслабнат) съвпадат с личните им ценности. Периодично Беркман праща съобщения на участниците, за да им напомни защо целите им са важни, което може да увеличи мотивацията им. „Още събираме данни и не мога да кажа какъв е ефектът“, признава той.

Като цяло учените активно работят върху новите перспективи за самоконтрол. „Вълнуващо е, защото може би сме на път да открием различни стратегии, за които досега не сме се сещали“, казва Гала. Той и колегите му се опитват да погледнат отвъд хоризонта на „просто кажи не“, за да увеличат мотивацията ни с помощта на мобилни приложения и други нови технологии.

Това не означава, че съзнателното въздържане е безполезно, но по-скоро на него трябва да се гледа като последна опция как да се спасим от лошото поведение. „Макар ангелчето да губи в повечето случаи, има шанс от време на време да надделее. Това е последният ни защитен вал“, заключва Фуджита.

Автор: vox.com

Снимка: pixabay.com

За контакт

Телефон: 0883 301 968 E-mail: office@2bfit.bg

Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter

Затвори прозореца