Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата "Политика за управление на бисквитки".

Търсене Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter
Търси теми:  Разширено търсене

Кофеинът помага на някои, но пречи на други (и от какво зависи от кои сте)

Кофеинът помага на някои, но пречи на други (и от какво зависи от кои сте)
Теми по категории
Кофеинът помага на някои, но пречи на други (и от какво зависи от кои сте)

16 юни, 2016

Кофеинът е универсално средство за подобряване на спортното представяне – работи на всякакви дистанции, във всякакви спортове и при всички хора. Поне доскоро се смяташе така. По време на среща на Американския колеж по спортна медицина в началото на този месец обаче бяха изнесени интересни данни, които поставят последната част от това твърдение под сериозно съмнение.

Кофеинът, изглежда, работи при повечето хора, но въпреки това при някои е контрапродуктивен. Разликата зависи от ген, определящ колко бързо го метаболизирате. Информацията в подкрепа на това откритие бе представена от Нанси Гест – спортен диетолог и докторант към Университета в Торонто.

Изследване с кофеин и колело

Нейното изследване включва 100 колоездачи, които трябвало да изминат максимално бързо 10 км на велоаргометър, след като приели 0, 2 или 4 мг кофеин на килограм от теглото си. Въпросният ген, наречен CYP1A2, влияе на това колко бързо човек усвоява кофеина. Оказало се, че 49 от участниците имат GG вариант на гена, което означава, че тялото им много бързо изхвърляло приетия кофеин. При 8 от участниците генът бил в АА вариант, което ще рече, че кофеинът бил отделян много бавно. При останалите 43-ма генът бил в смесен вариант, което пак води до бавно отделяне, но не толкова, колкото при АА.

Оказва се, че с най-високата доза атлетите изминавали разстоянието средно 3,5% по-бързо, отколкото с пласебо. Това не е кой знае какво подобрение от статистическа гледна точка, което отговаря и на по-ранните изследвания по въпроса. Резултатите обаче стават наистина интересни, когато бъдат разбити според генотипа. Тези, които метаболизирали бързо кофеина (GG), карали средно 1,2 минути по-бързо. Тези по средата (GA) карали средно 0,5 минути по-бързо, а тези, които най-бавно усвоявали кофеина, карали средно 2,5 минути по-бавно.

Можем ли да му се доверим

Информацията е представена като част от конферентен разговор, а не като документирано изследване. В крайна сметка винаги трябва да сме внимателни към изнасяните на конференции данни, които не са били подложени на външен анализ и оценка. И все пак тези резултати не идва от нищото.

В рамките на същата конференция научният ръководител на Нанси Гест – Ахмед Ел-Сохеми, говори за това как различните генетични варианти влияят на реакцията на тялото към храни и отделни нутриенти – от глюкоза и сол до витамин С и богати на протеини диети. Преди да продължим обаче е редно да отбележим, че той е основател на компания, която изготвя персонализирани хранителни планове с помощта на генетични тестове.

В речта си Ел-Сохеми изнася данни за въпросния ген CYP1A2, някои от които са на повече от 10 години, но са слабо познати. Става дума за стария дебат дали пиенето на много кафе повишава или понижава риска от инфаркт. Като цяло изследванията сочат, че няма причина да сте особено притеснени. Само че историята отново се променя коренно, ако разбиете резултатите според типа гени.

Изглежда при хората, които метаболизират кофеина бързо, няколко чаши кафе намаляват опасността от сърдечни проблеми. На теория причината е, че другите полезни вещества в кафето, като полифенолите, намаляват риска от инфаркт. При тези хора кофеинът подобрява мозъчните функции и после е изчистван от тялото преди да се проявят негативните му ефекти. При над четири чаши на ден обаче дозата от този стимулант става прекалено висока и ползите не могат да компенсират негативите.

От друга страна при хората, които метаболизират кофеина по-бавно, той се задържа в тялото и след като е донесъл ползи за мозъка, което в крайна сметка увеличава риска от инфаркт при над две чаши кафе дневно. „Разликата в гените явно променя начина, по който усвояваме кофеина. Така че генералните препоръки за кафето не вършат работа. На някои хора просто не им понася“, обяснява проф. Мерилин Корнелис.

При един експеримент на 83 двойки еднояйчни и двуяйчни близнаци от един пол дали по 200 мг кофеин и 6 часа по-късно ги изследвали, за да видят колко от стимуланта е останал в телата им. Всички двойки еднояйчни близнаци, които са със сходни гени, го метаболизирали еднакво. Двуяйчните, които са по-различни генетично, обаче метаболизирали кофеина по различен начин.

От всичко казано дотук следва, че резултатите от експеримента с колоездачите не са съвсем неочаквани.

Изводите

Накрая на изложението си Ел-Сохеми прави и една интересна забележка. Както и при изследването на Гест, приблизително половината хора са с ген тип GG, докато другата половина са с GA или АА. В същото време обаче при двете групи няма разлика в консумацията на кафе. Всички хора изпитват еднакви ползи за мозъка, но в зависимост дали кофеинът се изчиства бавно или бързо от тялото не влияе на това колко обичаме кафе.

Изводът? Само 8 от 100 души в изследването на Гест метаболизирали кофеина много бавно. Така че може просто да експериментирате с този стимулант в тренировките си и да прецените дали Ви помага или не. Ако смятате, че по-скоро Ви пречи, може да проверите кой тип ген носите. И не забравяйте, че ако сте от хората, които го метаболизират по-бавно, тогава кофеинът не само може да навреди на спортните Ви резултати, но в по-големи количества и на здравето Ви.

Автор: 2beFit

Снимка: pixabay.com

Затвори прозореца