Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата "Политика за управление на бисквитки".

Търсене Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter
Търси теми:  Разширено търсене

Колко се различават тичането навън и на бягаща пътека

Колко се различават тичането навън и на бягаща пътека
Теми по категории
Колко се различават тичането навън и на бягаща пътека

04 април, 2019

Най-големият въпрос за бягащите пътеки е колко точно пресъздават тичането навън. Някои се кълнат, че е по-лесно да навъртите километрите на движещ се гумен колан. Според тях това се дължи на най-различни причини – от липсващото въздушно съпротивление до идеята, че просто подскачате нагоре-надолу, докато повърхността се движи под Вас. Други обаче защитават тезата, че на бягаща пътека е дори по-трудно да тичате (може би заради болезнената скука да стоите на едно място в пространството).

Нов анализ, публикуван в журнала Sports Medicine, опитва да разреши този дебат, разглеждайки резултатите от 34 различни изследвания с общо 468 участници. При всички директно се сравняват тичането навън и на бягаща пътека. Автори на анализа са международен екип учени, водени от Джоел Фулър от австралийския университет „Макуори“.

Най-общо казано, заключението им е, че тичането си е тичане. Ако обаче разгледаме резултатите по-обстойно, картината става далеч по-сложна.

Опитът е от значение

Първо добрата новина. При нормално тичане с умерено темпо пулсът, изразходваната енергия и чувството за вложени усилия са сходни на бягаща пътека и навън. Нивата на лактат били по-ниски при упражненията на бягаща пътека, но това откритие е базирано на по-малък брой изследвания и е възможно резултатите да не са съвсем точни.

По-интересният детайл е, че предпочитаната скорост (т.е. колко бързо тичали участниците, когато им казвали сами да подберат темпото си) била по-бавна на бягаща пътека. Причината може да е в това, че хората са по-слабо запознати с уреда и е доста вероятно да са по-предпазливи, за да не паднат от него. Самите автори на анализа признават, че една от основните слабости на разглежданите изследвания е, че не се отчитало какъв опит на бягаща пътека имат участниците. Възможно е тези с голям опит да тичат с еднаква скорост и на нея, и навън.

Силата на вятъра

Най-очевидната разлика между тичането навън и на закрито е липсата на въздушно съпротивление. Още през 1996 г. Анди Джоунс и Джонатан Дауст от Университета в Брайтън, Великобритания, сравняват в свое изследване консумацията на кислород (т.е. разхода на енергия) при тичане навън или на бягаща пътека с различен наклон. Ако бягащата пътека била напълно равна, участниците изразходвали около 4% по-малко енергия. Тази разлика обаче може да се компенсира, ако уредът се настрои на наклон от само 1%. Оттогава трудът на Джоунс и Дауст е цитиран в научните издания стотици пъти и изследванията на бягащи пътеки почти винаги използват наклон от 1%.

Този подход обаче има един сериозен проблем. Въздушното съпротивление зависи от това колко бързо се движите. Ако сте много бързи, тогава съпротивлението е по-сериозно. Т.е. при висока скорост тичането на бягаща пътека се улеснява в по-голяма степен. От друга страна, ако сте много бавни, въздушното съпротивление почти няма значение. Корекцията на наклона от 1% се отплаща най-много при скорости от порядъка на 14 км/ч (или около 4:30 мин/км). При тичане с 10-11 км/ч (5:30 мин/км) дори 0,5% е достатъчно.

Като цяло изводът е, че при нулев наклон, колкото по-бързо тичате, толкова по-голямо предимство Ви дава бягащата пътека. Картината обаче се променя, ако погледнем пулса и усещането за вложени усилия. И двете са по-високи на бягаща пътека при голяма скорост (но не максимално бързи спринтове).

На пръв поглед в това няма логика. Липсата на въздушно съпротивление означава по-малко изразходвана енергия. Как може тогава да наблюдаваме по-ускорен пулс и повече усилия? Според авторите на анализа отговорът отново се крие в комфорта. Може да изглежда доста плашещо да увеличите значително скоростта на бягаща пътека. „Страхът от падане може да доведе до ускорен пулс и чувството, че са нужни повече усилия“, пишат те. А и липсата на въздушно съпротивление може да има един сериозен минус – няма вятър, който да Ви охлажда.

Подобен парадокс се наблюдава и при тичането с максимална или почти максимална скорост. В този случай VO2max (изразходваната енергия, измерена чрез вдишания кислород) и пулсът са почти еднакви на бягаща пътека и навън. Реалното спортно представяне – покриване на определено разстояние за време или тичане до пълно изтощение – обаче е по-слабо на бягаща пътека, но и това най-вероятно се дължи на чувството за комфорт, а не на физиологични променливи.

Заключение

Изводът от всичко това е, че най-голямата разлика между тичането навън и на бягаща пътека не е как точно тичате, а как възприемате тренировката. Вероятно е истина, че хората тичат малко по-различно, когато се качат на уреда. Ако погледнете в детайли биомеханиката, ще откриете незначителни особености в неща, като ъгъла на коляното. И в двата случая обаче движеният са толкова сходни, че няма смисъл да се тревожите за разликите – стига уредът да е правилно калибриран и коланът да не е прекалено мек.

Автор: outsideonline.com

Снимка: unsplash.com

За контакт

Телефон: 0883 301 968 E-mail: office@2bfit.bg

Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter

Затвори прозореца