Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата "Политика за управление на бисквитки".

Търсене Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter
Търси теми:  Разширено търсене

Има ли граница за човешката физика

Има ли граница за човешката физика
Теми по категории
Има ли граница за човешката физика

01 ноември, 2018

През 1937 г. учени от „Харвард“ публикуват проучване, което скромно кръщават „Нови рекорди в човешката сила“. Те изследвали петима от най-великите бегачи на дълга дистанция, включително Глен Кънингам – човекът, който пробягва най-бързо една миля, и Дон Лаш – рекордьор на две мили. Умението на атлетите да засмукват кислород, да го пренасят в кръвообращението си и да го доставят до работещите мускули – това, което днес наричаме VO2max – било безпрецедентно. Лаш дори бил извън статистиката – в модерни мерни единици неговият VO2max бил 81,4мл/кг/мин – най-високият показател, записван до този момент.

Не е съвпадение, че „Нови рекорди в човешката сила“ е заглавието на ново проучване, публикувано през юли в International Journal of Sports Physiology and Performance от учени, работещи за Норвежката олимпийска федерация, Норвежкия университет за науки и технологии и Университета в Агдер. След изследването на „Харвард“ учените от време на време нарушават мълчанието, което обгражда лабораторните изследвания на най-добрите атлети в света, с реплики от типа: „По дяволите, вижте само физиката на този!“ В труда на Томас Хауген и колегите му са обобщени сегашните ни познания – какво знаем в момента за абсолютната граница на човешките физически възможности.

Максималната сила

Норвежкият екип се фокусира върху две неща – максималната аеробна сила – показател за издръжливост, който може да бъде оценен чрез VO2max, и максималната анаеробна сила – показател за експлозивната сила, която човек произвежда при активности, като скокове и спринтове. В следващите редове ще се концентрираме върху аеробния аспект, но само за протокола – най-добрите атлети мъже генерират 85 вата на килограм от теглото си, докато скачат, и 36 вата/кг, докато спринтират (при тичане, каране на колело и гребане). Най-добрите жени пък генерират съответно 70 вата/кг и 30 вата/кг. За да разберете колко много е това, имайте предвид, че дори професионалните колоездачи могат да поддържат едва до около 7 вата/кг при 5-минутен спринт.

Що се отнася до аеробната сила, легендите за невероятно високи стойности на VO2max циркулират от десетилетия. Например, титлата на VO2max-шампион дълго време бе давана на норвежкия състезател по крос-кънтри ски Бьорн Дели – носител на 12 олимпийски медала, за когото се твърди, че през 90-те години отчел 96 мл/кг/мин. В интервю пред спортния журналист Алекс Хътчинсън американецът Стивън Сейлър, който работи в Норвегия до 1997 г., обяснява, че тестовете на Дели не са надеждни най-малкото защото стойностите са с 5 единици по-високи от всички останали негови тестове.

Това е чест проблем при на пръв поглед невероятните резултати. Както се посочва в новото изследване, апаратите, измерващи VO2max, обикновено са проектирани да го правят при пациенти в болница с ненормално ниски стойности. Затова без специална подготовка може да не са способни да се справят с огромните количества кислород, които професионален атлет от най-висока класа вдишва.

Затова Хауген и колегите му определят границата на човешките възможности съобразно надеждни доклади и я оценяват на 90 мл/кг/мин при мъжете и 80 мл/кг/мин при жените. За съжаление обаче в труда си са доста потайни относно информацията точно кои атлети са постигнали такива резултати, като част от числата идват от „лична комуникация с други лаборатории, тестващи елитни гребци и скиори.“ При жените резултатите, базирани на непубликувани досега данни от норвежки лаборатории, сочат, че три състезателки имат стойности около 80 мл/кг/мин. Става дума за „атлетка, бягаща на дълга дистанция (олимпийска финалистка), състезателка по ориентиране (медалистка на световно първенство за юноши и девойки) и състезателка по крос-кънтри ски на дълга дистанция (световна шампионка)“.

Какво показват резултатите

Изследването предлага няколко интересни детайла. Единият е разликата между „относителен“ и „абсолютен“ VO2max. Цитираните дотук числа са относителните стойности, което означава, че са представени като количеството кислород, което се консумира на минута на килограм. Абсолютната стойност пък е просто количеството кислород, консумирано на минута, без да се разделя на теглото.

При това положение не е изненада, че в гребането, което е доминирано от много едри мъже и жени, състезателите имат най-високи абсолютни стойности и най-ниски относителни. Обратното, дребните колоездачи са с най-високи относителни стойности и най-ниски абсолютни.

Интересното е, че състезателите по крос-кънтри ски са с абсолютни показатели колкото гребците. Защо? Защото използват и ръцете, и краката си, което означава, че имат повече работещи мускули, изсмукващи кислород от кръвообращението.

Разликата между мъжете и жените в относителния VO2max обикновено е около 15% при елитните атлети на едно ниво. Според учените причината е, че жените имат средно по-висок процент телесни мазнини (които допринасят за теглото без да допринасят за оползотворяването на кислорода) и по-ниски нива на хемоглобина, отговорен за транспорта на кислород в кръвта. Разликата в абсолютния VO2max пък се дължи на факта, че мъжете са по-едри и съответно се нуждаят от повече кислород.

Какво означава всичко това

Остава въпросът какво означават всички тези числа? Има ли граница, която никой човек не може да надмине? През 30-те години на миналия век на върха бил Дон Лаш със своите 81,4 мл/кг/мин. В днешно време обаче атлетите тренират много по-усилено, като някои използват допинг или специални медикаменти, увеличаващи изкуствено VO2max, заради което трудно можем да преценим колко от привидното подобрение е реално. От друга страна има и известни бегачи с изненадващо ниски VO2max показатели, като маратонецът Франк Шортър със 71,3 мл/кг/мин.

Любопитно е да разглеждаме тези изследвания и да спекулираме на какво е способно човешкото тяло. Но също така не бива да забравяме, че най-добрите спортисти притежават и нещо по-голямо и трудно за измерване.

Автор: outsideonline.com

Снимка: unsplash.com

За контакт

Телефон: 0883 301 968 E-mail: office@2bfit.bg

Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter

Затвори прозореца