Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата "Политика за управление на бисквитки".

Търсене Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter
Търси теми:  Разширено търсене

Изследване: Кое е по-важно да ограничите - въглехидратите или мазнините

Изследване: Кое е по-важно да ограничите - въглехидратите или мазнините
Теми по категории
Изследване: Кое е по-важно да ограничите - въглехидратите или мазнините

26 март, 2018

През далечната вече 2005 г. в Journal of the American Medical Association бяха публикувани на пръв поглед безинтересни резултати от едногодишно сравнение на четири съвсем различни диети. При изследване на Медицински център „Тафтс“ в Бостън доброволци трябвало да следват диетата на Аткинс, зоновата диета, точковата диета (известна на английски език като Weight Watchers) или диетата на Орниш. Накрая всички отслабнали еднакво, така че изследването било поредният провал в търсене на „правилната“ диета.

Само че в резултатите от него било скрито едно интересно откритие. Количеството свалени килограми от всеки от доброволците съответствало почти идеално на това колко стриктно спазвали диетата, което било оценявано с точки от 1 до 10. Изглежда няма значение какво ядете или какъв хранителен план следвате, стига да се придържате към него.

Това пасва на изводите от едно ново изследване на Станфордския университет, публикувано миналия месец в Journal of the American Medical Association. Учените сравнявали директно нисковъглехидратни диети и диети, бедни на мазнини. Въпреки напълно различния подход към храненето след една година участниците отново отслабнали еднакво – средно между 5 и 6 килограма. Това показва, че може би е време да преосмислим начина, по който мислим за здравословното хранене.

Как реагираме на диетите

В изследването, водено от професора от Станфордския университет Кристъфър Гарднър, 609 души с наднормено тегло трябвало да ограничат приема или на въглехидрати, или на мазнини до 20 грама на ден. Това е горе-долу равно на филия и половина пълнозърнест хляб или на пълна шепа ядки.

След осем седмици всеки от участниците можел да увеличи количеството до ниво, което смята, че ще може да поддържа без проблем продължително време. В крайна сметка това се оказало средно 57 грама мазнини, за групата, която ги ограничавала, и 132 грама въглехидрати за другата група.

За учените в тази област случилото се след това не било изненада. „Има доста доказателства, че нисковъглехидратни диети или диетите, бедни на мазнини, като цяло водят до сходни резултати в дългосрочен план“, казва Майкъл Хъл – специалист по хранене и анализатор на научната организация Examine.

Въпреки това Гарднър и колегите му извлекли някои доста полезни изводи. На доброволците в експеримента бил измерен базовият инсулинов профил. Освен това им били направени тестове за няколко генетични маркера, показващи как хората реагират на различни диети. Заключението? Нищо от това нямало значение. Не съществували базови показатели, които успешно да покажат кой ще реагира по-добре на определена диета.

Може би е от много голямо значение, че всички участниците били насърчавани да спазват здравословна версия на предписаната им диета. И за двете групи това означавало да ядат много зеленчуци и да избягват захарта, рафинираните брашна и трансмазнините. Освен това получавали съвети как да се хранят „съзнателно“ без да се тъпчат и били окуражавани възможно най-често да си готвят у дома, а не да се хранят навън.

С други думи и двете диети били версия с малко въглехидрати или малко мазнини на популярния принцип, поддържан от автора Майкъл Полан – яжте храна, не прекалено много, предимно растения.

Има ли най-добра диета

Дали обаче тези нови открития веднъж завинаги ще сложат край на споровете коя диета е най-добра? „Не мисля, че хората, които вече смятат, че бедната на въглехидрати или бедната на мазнини диета е по-добра, ще променят мнението си. Но пък това не омаловажава личните им успехи, постигнати с едната от двете диети“, дипломатично отбелязва Хъл.

Тези, които не са привърженици на определен хранителен план, обаче може доста да се объркат. Откъде да знаем кои правила да следваме, ако всички водят до един и същи резултат?

За да намери отговор на този въпрос, един от постдокторантите на Гарднър в момента наново анализира данните, за да установи точната роля на стриктното придържане към определена диета. Тя разглежда два отделни аспекта – колко успешно участниците ограничавали въглехидратите или мазнините и колко успешно се придържали към съветите за качеството на храната, като избягването на преработени продукти и по-честото готвене у дома. Резултатите от нейния анализ трябва да бъдат публикувани по-късно тази година и могат да дадат ценни насоки кои са най-важните правила.

Засега обаче търсенето на най-добрата хранителна стратегия все още се развива на принципа „проба-грешка“, казва д-р Йони Фрийдхоф от Университета в Отава. Придържането към дадена диета в най-голяма степен зависи от намирането на план, който спокойно може да следвате безкрайно дълго, а не само няколко месеца. Затова той кара всички свои пациенти да отбелязват колко трудно им е следването на дадена диета и въвеждането на определени промени в ежедневието си. Това е ключов показател, който засега е невъзможен за предвиждане. „Най-добрата диета за един, е най-лошата за друг“, заключва Фрийдхоф.

Автор: 2beFIT.bg

Снимка: pexels.com

За контакт

Телефон: 0883 301 968 E-mail: office@2bfit.bg

Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter

Затвори прозореца