Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата "Политика за управление на бисквитки".

Търсене Намери ни във Facebook Последвай ни в  Twitter
Търси теми:  Разширено търсене

Защо мотивацията не е ключът към постигането на целите

Защо мотивацията не е ключът към постигането на целите
Теми по категории
Защо мотивацията не е ключът към постигането на целите

13 януари, 2019

Кое е най-хубавото на новогодишните резолюции? Чувствате се страхотно, докато ги изпълнявате. Кое е лошото? Шансът да не постигнете целите си е по-голям, отколкото да ги постигнете.

Според проучване от 2017 г. на Скрантънския университет в Пенсилвания, САЩ, само 9% от хората се придържат към новогодишните си резолюции в продължение на 12 месеца. Седмица след 1 януари продължават да го правят 73% от хората. След втората седмица остават 68%, след първия месец – 58%, а след шестия – 45%. Накрая остават най-упоритите 9%. Въпреки добрите намерения мотивацията постепенно се стопява с напредването на зимата.

Ами ако ключът към постигането на новогодишните резолюции никога не е бил в нея или в промяната на навиците като цяло? Ако точно обратното е истина? Дали не трябва напълно да игнорирате мотивацията, за да постигнете целите, които сте си поставили за тази година? 

Надценената мотивация

Изглежда логично мотивацията да подтиква към действия. Колкото по-добре и по-енергични се чувствате, толкова по-активни сте. Макар че това определено е вярно, какво става, когато спрете да се чувствате мотивирани? В такъв случай най-доброто нещо, което можете да направите, за да промените психическото си състояние, е да промените физическото. Или както казва ултрамаратонецът Рич Рол: „Настроението следва действието“.

„Ако съм изпаднал в дупка, се насилвам да се движа, дори и да е съвсем малко. Така променям перспективата си и рестартирам операционната си система – най-често в резултат на това слънцето отново ме огрява“, казва Рол.

Не винаги е лесно и понякога трябва наистина да се насилите да действате. Не случайно когнитивната поведенческа терапия, която се прилага при редица психически проблеми, включително депресия и изострено чувство за безпокойство, поставя фокуса главно върху „поведението“. Причината е, че е трудно, ако не и невъзможно, да контролирате мислите си и чувствата, произлизащи от тях.

Какво е под Ваш контрол

Едно старо изследване на университета „Тринити“, публикувано за първи път в журнала Personality and Social Psychology през 80-те години, доказва, че колкото повече опитвате да потиснете дадена мисъл (например: „Не ми се тренира днес“), толкова по-силна става тя. Друго изследване от 2010-а на Университета в Маями, публикувано в журнала Cognition and Emotion, показва, че това важи и за емоциите. Колкото повече опитвате да промените начина, по който се чувствате, толкова повече засилвате настоящето си настроение. Оказва се, че това, което можете да контролирате, е единствено поведението си – т.е. действията си.

Ако сте изпълнени с мисли, като: „много си зле“, „ще се провалиш“, „навън е студено, остани си в леглото“, трудно ще се самоубедите в противното. Ако обаче се насилите да игнорирате тези мисли, предприемайки някакво действие, има шанс да промените начина, по който се чувствате. Това е една от причините упражненията да са ефективни за преодоляване на стреса и депресията.

Не мислете, а действайте

Трансформиращата сила на действията е също толкова важна, когато става дума за преследването на трудни цели в дългосрочен план. В началото мотивацията винаги е голяма, заради което мнозина се справят отлично през първата седмица след поставянето на новогодишните си резолюции.

След това неизбежно идва първото препятствие и мотивацията спада. Това е моментът, в който например решавате да поспите още един час в зимната утрин, вместо да тичате (провален тренировъчен план), или да хапнете парче торта късно вечерта (провалена диета). Макар че още искате да изпълните целите си, започва все по-малко да Ви е грижа за тях. И все пак, ако се насилите да действате (да отидете до фитнеса или да пропуснете тортата) и продължите да го правите ден след ден, започва да се случва нещо интересно – мотивацията Ви отново нараства.

Известно време това ще Ви коства доста усилия. С течение на времето обаче отдадеността на определена кауза, независимо как се чувствате, помага да натрупате мотивация и самоувереност.

„Застоят е вид чистилище – момент, в който мотивацията постепенно спада“, пише покойният Джордж Леонард, писател и носител на черен колан по айкидо. „Да се упражнявате редовно, дори да изглежда, че не напредвате, може да e много трудно в началото. Накрая обаче идва ден, когато упражненията стават ценна част от живота Ви. Карат Ви да се чувствате комфортно, сякаш сте седнали в любимия си стол.“

Автор: 2beFIT.bg

Снимка: unsplash.com

Затвори прозореца